Както казва Джордж Бърнард Шоу – „Няма любов по-искрена от любовта към храната“, а усещането, след като си хапнал нещо вкусно, е израз на наслада от истинско изкуство. И защото храната е едновременно необходимост и удоволствие, тя заема специално място и в живота, и в сърцата ни. Всеки е по мъничко (или пък много) гастроном, но най-съществената полза от храната е, че ни дава необходимите сили - било то, за да си свършим работата, за да се усмихваме, да се отдадем на това, което обичаме или пък да си починем и да забележим красотата около себе си!
Човек има нужда от храна в стомаха си, за да може да има спокоен ум, защото, както обичат да казват испанците – стомахът контролира ума! И нищо чудно, че кухнята им, а с нея и умовете им, са толкова обаятелни, шарени и впечатляващи!
Обикновено обаче оценяваме красивото, когато съумеем да натиснем бутончето „пауза“ на мислите и тревогите си – тогава се фокусираме малко малките неща, които ни правят щастливи, върху залеза след дълъг и хубав ден, върху щурците през прозереца на вилата – изобщо, в няколкото мига свободно време, които с удоволствие улавяме, за да поемем цялата красота около себе си!
А за да предразположим мислите си за почивка, защо да не им поднесем някое вкусно удоволствие?!